автор: sradev

Отива си нашето време, приятелю от Рая,
ние също си отиваме - то времето друго не може да прави, ние сме с него подръка.

И казваш "Да чакаме", може би си прав.
Но щур съм, не чакам дори себе си.
Хайде да правиме времето.
С нож от усмивки да го дяламе,
с наздравица да го пиеме,
с ритници да го галиме...

С пари не се купува време.
Особено своето.
С кръв не се печели време.
Дори чуждото.
С пот не се прави време,
освен ничието.

Лъжливи, смутни времена.
Такива бяха и тогава.
Чуждите лъжи прозряхме,
своите не видяхме.
Видиме ли ги - ще ни дойде времето.
Като ми дойде времето - да имам сили се се моля:
сили да го изритам напред
с последният си ритник,
да го имат другите.