автор: lordly

Даде два дена топло след Коледа и ей ни пак по пейките, но не с кафе, а с винце в ръце. Нещо бях подранил за Съвета на кварталните зевзеци и ей я с кучка на каишка, Дешка Дашната.
От юноша й бях мераклия, та затуй й отсипах в пластмасова от джобното шише, а тя:
-Ти пак ли по празниците си самин?
Много добре го знае Дешка, че съдебно съм самотен, децата са по странство, а и последната ми любов излезе запъртък, ама подпитва, нали и тя се е заложила на пангаря...
Не бях пил много. Едно кафе, цигара и две глътки от шушето, но ми дойде реч и:
- Деше, ти колкоз време изтрайваш с един мъж?
Да е пила снощи – не знам, надигна само веднъж, а може и дваж, но ей туй ми надума Дешка Дашната:
- Аз, драги, един мъж като го поискам, ако и да са дърпа ще е го вкарам в кревата си. И ще го държа там, дорде ме гледа с искри в очите и ще го изхвърля като почне да ме гледа кат майка си.
- Ми той (мисля си и за мене си) тогава започва да те обича най-свято, демек кат майка ма?
- Ма, не ма, да оди да си търси майката другаде, или да се гръмне – рече Дешка, отпи издебело от шушето ми и си подкара кучката към другите пейки.
Авторитет е Дешка в махлата и книги даже пише, за мъжете и за жените: как да я не послушам и не взема та да го самоубия този мъж, дето иска да обича жена, като майка си.