автор: tomatroev

След всичките ни смели начинания -
навсякъде аз виждам подражания.

Фалшив герой - и мечът му е дървен!
Аз не видях един да бъде първи...

От имитация е твоята позлата
и имаш още жълто около устата.

Вървиш в снега, ала по чужди стъпки.
И уж си зрял, а пък с младежки пъпки...

По-евтино ли е или пък по-удобно
да бъдеш винаги на някого подобно?

И от ментета опази ме, Боже!
През куп за грош - така и баба може...

Защо все трябва другите да имитираш?
Дори и бирата ни вече не е бира.

Животът е отровен като "Кока кола"?
Не, просто ти пробутват една водица гола,

тъй както оня е "Спасител на народа",
а всеки знае, че е гола вода.

Щом някой пръдне оттатък океана,
тук цялата ни нация направо е осрана...

Така, за някакви си седем часа разлика,
отиде ни и делника, и празника!

И ще оставим българските букви,
така ще пишем, като че сме в Бруклин.

И както клоунът на други подражава,
така е смешна цялата държава.

О, Господи, каква е тая мания?!
Навсякъде аз виждам подражания.