автор: rudin

Постой така. Да те погледам.
Прозорецът ни изсветля.
Нощта на нашата победа
промъкнала се е в деня.

С кафето, в тънките му пари,
аз вдишвам аромата твой
със спомени от малки гари,
шосето с тръпния завой...

Ти тръгваш ли? Не си отивай!
Че тук ще зейне празнота.
А няма нищо по-красиво
от влюбена до теб жена.