Защо да пишем? Ето го въпроса.
Лъжем си акълеца, защото
всъщност стиховете ни какво са?
Сламки за удавници в живота.
Книжни лодки. Колко им товара?
Думите тежат. И са излишни.
Но там, отвъд, при немите въздишки
по една въздишка да прекарат,
пак е нещо. Затова и пишем.