„Каква жена, каква камбанария!”
Ефтим Ефтимов
Каква жена! Каква камбанария!
Събира смело погледите жадни
когато мине в градската чаршия
от слънцето лице с чадър закрила
на токчетата с екота паважен.
С децата подир нея бих закрачил
да зърна този лик с усмивка ведра.
Под златно кръстче, на врата окачен,
тъй, като името й свето тача,
да пална свещ на купола й щедър.
Каква жена градът ни ощастливи!
Познали в нея Моника Белучи,
събличат с поглед роклите й дивни
и кожата в загар „А ла Малдиви”
засилва в мен мечтата – да се случи!
В сърцето ми отеква всяка крачка.
Чадърчето от погледи я скрива,
но бедната ми мисъл се вторачва
и в сянката й тънка, в полуздрача,
се вижда моя дух да трепка живо!