автор: severianin

Господи,
нима е важно кой кого е сътворил
- дали от глина и вода ти мене,
или аз теб в среднощните си бдения,
когато всемогъщ и слаб съм бил?

Едно е важно и неотменимо –
по образ и подобие сме същи!

Единството един в друг ни превръща
- и аз съм в теб,
и теб у мен те има,
като жарава, мисъл или сприя,
и ако дойда, яростен и грозен,
да търся теб в небесните чертози,
аз себе си зад прага ще открия –
като стремеж неясен и тревожен,
като пресветла власт и вдъхновение...

И кой кого е сътворил е без значение,
когато дойда – богоравен и безбожен!