автор: Boryana

Всяка сутрин минавам
забързано точно край нея.
Тя събира кашоните- постелята си оправя.
Приглажда с вода косите си-
да е прегледна.
Връзва забрадката, с улични котки играе…
На чешмичката ледена
мие усърдно лицето си,
От студеното пламват й слънчеви точици
в бузите.
Къщата си полека и грижливо подрежда-
три кашона, прокъсана чанта, две блузи.
Паркът вече сивее-
кротко дреме и чака си зимата.
Тръпнат сутрин дърветата.
тя ги топли обично- прегръща ги.
Ще се стихне небето, ще запушат
край парка комините…
Ще се свие тя тихо
в картонената си къща.
Как размята палтото й вятърът
в тези ледени утрини!.
А пък тя се усмихва-
нещо свое си мисли и грее.
И е топло край нея, и е меко, и това е безумно-
а изстиват краката ми
в ботите ми модерни…
Някой ден ще усетя, преди да завия зад ъгъла,
че е глух някак паркът,
че родил е в нощта разстояния,
през които, прегърнала облак,
жената е тръгнала.

И е вече завинаги гост
на Северното сияние…