автор: Neli_Cvetkova

Навън е нощ и преспи тъмносини.
Блед лунен сърп прозвънва в тишината,
снежинки бавно лягат по земята,
а въздухът е като зимно вино.

Далече някъде пращят камини,
наздравиците се надсвирват с вятъра,
а аз съм тук. И вдъхвам самотата,
любовно подарена ми от зимата.

Отпускам се в прегръдките й силни,
забравила блажено суетата,
додето ми залипсва топлината
и почна да изрязвам пак пъртина.