автор: Marta

Загубен наскоро от някого спор,
лежал си кротичко под една
зелена ажурена пейчица в парка.
Лежал си сам- самин в прахта
и само отвреме- навреме
въздъхвал си жарко.
На всичкото отгоре изоставения,
съвсем случайно ли или пък не, спор
ухаел...на теменужки...де да беше, не,
ухаел съвсем смръдливо на пор.
Пейката отдалече заобикаляли минувачите,
някои даже си стискали носа
и бързо отминавали по своите задачи.
Пейката се скосявала от това,
че никой не ще да седне на нея и се
поизчервила даже от срам, но уви
никой не искал да е в близост до там.
"Как смърди"-
гнусливо набръчквали вирнати нослета дамите.
Децата подвиквали "уффф, как мирише"
и даже кучета, правещи си разходка из парка
заобикаляли пейката като прокажена.
Но се появило куче "Куча марка".
Не че било разбойник стар и уличен боец,
не било скиталец- пес, нито куче- ловец.
Всъщност било едно съвсем малко рошаво пуфи,
което страдало от хрема,
след като го лекували със студени компреси,
вместо топли, за корема.
Та малкото пуфи се намушило под злощастната пейка,
която била готова вече да я нарекат и скамейка,
само някой да се престраши и да седне на нея,
намерило спора, подушило го, но нали горкото
било с нос запушен, нищичко не усетило.
Почудило се малко, какво е туй странно нещо
и го замъкнало в къщи.
Още не влязло със спора в уста
и в дома се започнала грозна кавга.
Стопанинът се скарал на свойта благоверна,
развикал се каква е тази ужасна воня,
проветрява ли се тази къща или не,
а съпругата си стискала носа и дума не изрекла,
защото за да отвори уста и да говори в своя защита
тя трябвало да си пусне носа, а не можела просто така
да го стори и затова излезли да се карат на двора...
Може и досега оживено да спорят,
кой крив, кой прав, да не могат да решат,
може и вече никак да не си говорят.
Може и...
Едно ми е ясно обаче...
не е добре кучето ви да хваща хрема,
не го лекувайте със студени компреси,
ако го заболи корема.;