автор: oziris

Вън е сняг и студ, и лед,
но на нас ни е добре,
пишем ние ред след ред,
мое мъничко мишле.

Нека пада вън снега
по широкото поле,
нас добре ни е така,
мое мъничко мишле.

Ето два е вече, три;
гледам твоето носле,
но на теб не ти се спи,
мое мъничко мишле.

А на мене ми се спи,
пък и леко ми е зле
и с притворени очи,
мое мъничко мишле,

зяпам компа и личи -
хич не виждам даже две,
просто толкоз ми се спи,
мое мъничко мишле.

А кога ще спя, кажи,
мое мъничко мишле?
Май е все едно, уви,
стига да ни е добре.
А пък вън вали, вали,
и е сняг, и студ, и лед...