Земята ти не е богата,
там няма жито - само слама.
И брата там не брани брата,
а прави се, че все едно го няма.
Каквото имаше за взимане,
отдавна вече им го взеха.
И не един така ги мина:
заменяха земя - за дрехи.
Виж оня - "Битолския просяк"
и брат му - "Българския гений"
как се разтапят като восък -
петна в краката на големите.
А утре ще пресъхне Дунава
и само спомен ще е Вардар.
Ще ни прескачат като чумави,
те, ситите - на гладния не вярват!
Край Охрид с кучетата вият.
Позор ли, слава ли е Белене?
Сестра им, мъдра бе СофИя,
помежду двама братя - селяни...
Ти като тях - на пръст миришеш.
Умри! Но както и да смяташ,
от нея имаш и в излишък.
А много малка е земята.
За нея ти сподавен стон си.
И този стон сега изгаря я:
О, бедни, бедни Македонски!
И бедна, бедна България...