автор: starozagorez

Всеки ден чета поетите
и постоянно се учудвам -
няма никога в куплетите
любов, която страстно лумва.

Все за някакви раздяли,
за ласката сънувана,
как се виждат в огледалото
разплакани, когато се сбогуват.

Все за някакво очакване
в ръцете с недопита бира
и даже кучета разплакват се,
щом тролейбус пред тях не спира.

И всички пишат,че любовна лирика
ни предстои да прочетем,
а всъщност струните на лирите
разстроени са всеки ден.

Знам, че труден е животът ни
и поетите са вечно гладни,
но защо не правят опити
във бъдещето да попаднат

и както някога Петрарка
възпял е своята Лаура,
българската нестинарка
да увековечат щастлива
в любовната литература...

07.12.2012 г.
936 Б. Алекс.