Ще бъда празен, като къща,
продухана от вековете -
да можеш тихо да се връщаш
когато в себе си усетиш
уют или необходимост,
копнеж за себепомирение.
И няма да разместя нищо,
за да се видиш подир време
в попилите дъха ти мебели,
дори в прахта от ожидания
и в тишина да се съвземеш
от изтощително изгнание.
И щом под звездната застиналост
вратата ми едва проскърца,
ще видиш в себе си, че именно
това от векове си търсила.