автор: regulus

Тя спи. Отстрани на лицето
косата я топли.
Промъкнал ръка зад гърба й
я топлиш и ти –
у нея живее детето,
по устните пъпли
усмивка невинна. С дъха й
Всемирът шепти.

Стаена. В едно съчетала
различни представи,
дресирана грубо, родител
на целия свят,
любима и майка, познала
превратни изяви –
сълзи обуздали с юздите,
очите й спят.

Пази я! Недей я отрича,
недей я наказва!
Без тихата нея безхлебен
за всичко ще си.
Моли се, дано те обича,
дано те опазва!
Дано е щастлива до тебе,
дори като спи.