автор: ulianka

Не може да е толкова студено -
някой просто те е излъгал.
Някой, дето цялата му Вселена
е събрана във левия ъгъл.
Невъзможно е, да е толкова страшно,
аз не се страхувам на тъмно.
Когато погледна назад, ме хваща
една луна - ярка и пълна.
И ме прострелва от упор буквално -
като изскочил убиец на пътя.
Не, не може да е толкова фатално,
най-много токчето да изкъртя.
Най-много след изстрела да научиш,
че съм станала остър ъгъл.
Ще ми мине, както минава на куче.
Да, ама - не! Излъгах.
Истината е винаги смъртно ранена
и по тази причина се крие.
На нея, когато ù е студено,
трепери, мълчи, но не вие.