По стълбите
смехът ти се търкаля
в коридора,
потънал във сумрак.
Задъхана
врата отварям,
в прегръдка
да те приютя.
Уви,
лъжлива радост -
друг се смее
и друга майка
прегръща си сина.
А аз стоя
на прага онемяла
с надежда
да те зърна
у дома...