автор: rosina

Чудо е да се родиш, когато всичко в тебе е изпепелено
от разрушителните бури на един горчив живот.
Отново да усещаш, че си на същата, белязана планета,
докато мислено пресичаш целия божествен свод.

Узнавайки, че просто сезоните така се сменят,
с постоянни приливи и отливи на самота,
в едно очакване, звездите отново да изгреят,
когато пак настъпи вечерта.

Но сега не мисля да заспивам,
ще дочакам будна любовта.
За нея цяла нощ с луната ще мъдрувам,
за да мога този път безмерно да я оценя.