автор: atom

Прости, че аз съм най-обикновен
и нямам със какво да те примамя.
Сред най-обикновени намерения
и най-обикновени колебания
бих искал да е най-обикновеното
явление за тебе – близостта ми,
присъща на деня ти като времето
и неговите скучни разписания.

И нека съм ти фон – като тапетите,
баналност – като счупеното кранче...
И някак си в антрето на сърцето ти
без входния звънец да се присламча.
Без смяна на статуквото и темата,
без проби, изпитания и опити,
а просто да съм най-обикновеното,
естествено събитие в живота ти.