автор: ednaotvas

... а вятърът се блъска упорито в гърлото...
витае във очите ми;
охлузва грубо устните
и къса мрак, преди навън да полети;
издухва свещите
и пламъците им престават да огряват
свещени малки кръгове
на паметта в ъглИте.

картините се смъкват рязко от стените;
пропадат стълби;
раздират се завеси;
трошАт се поддържащите перила;

и подовете изпращяват, като в унес, бавно,
оставяйки черта между каквото е било
и онова - след срутването;
Между Небивалото и Сега.

на прага прошумява яростното дращене на хищник;
хартиена, вратата се предава;
политат в уплах всички бели лястовици
и изтървават пътят, прибиращ ги в гнездата;

във Тъмното луната трепва хладно;
примигват с нея хиляди звезди на завет;

косите ми се вплитат във клонаци зли
и спират стъпките ми тръни във петите,
като предатели;
докато вълчи вой в сърцето ми кънти,

страхът,
че Тя ще е наистина безсмъртна,
или поне протяжно, нечовешки дълга,
ми диша във врата...

вали
нетопло
в хлъзгавото
и по камъните остри
вали

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=NDCp2WYBjJI