Ти не вярвай на думите,
че съм лека жена,
по оголени струни
се препъвах сама.
Но не падах в оглавник
и от щерни не пих
дето чужди са плакали
по уюта раним.
Не един се е взирал
във духа ми решен
и е търсил подпорите
с астраганен акцент.
Не веднъж се залъгвах
със честити вълни
в кариоката влюбена,
недостигнала сплит.
От фалцета преносен
ми остана страхът
да съм лека и боса
в тоз начупен рахат.
Ако в думи не вярваш
и разчупиш студът
по душата ми жилава,
ще олекна за теб.