автор: Eilsun

В потока от хора се чувствам излишна.
Но може ли човек да е потребен
на всеки като къшей хляб?
В потока се чувствам ужасно безлична,
но чакай да видим. Не сложих ли днес
новата маска? Декорът е същ,
ала сцената друга. В прогнозата
казаха, че ще вали. А мразя дъжда.
Небесният плач ме подтиска и кара
да бягам назад по размитите спомени.
Значи, нова ще бъде пиесата днес.
Излишна, безлична . . .
Не, не и през май.
През май всеки тръгва по своя пътека -
един търси злато, друг щастие, обич,
а трети . . . той просто върви.
Нали всички пътища някъде водят?
Ще видим и моят къде ще се спре.
А днеска? Днес дъжд ще вали.
В калта заличават се всички следи
и няма ясна граница къде е моят
и къде е" твоят" път.
Аз просто ще крача с поредната маска,
по мое, по "твое", по чуждо трасе.
И добре, че объркваме при дъжд следите,
та да се сблъскаме със другите.