автор: Izabella

Всяка вечер
вместо в удобно легло,
заспивам във мъничко
звездно кълбо,
прилежно очакващо
моето лице,
със гълъбов пух
и нежни детски ръце.
Със дълги и руси
разрошени коси,
то за приспиване
въпросите си реди.
Неговото небе
има цвят на игри,
а звездите са нарисувани
пак за моите очи.
То побира
всичките ми светове.
Измеренията изгубват
придирчивите си
очертания
и осмислят отново
предстоящите дни,
в които ще се будя
и отново ще съм цяла,
люляна от прегръдката
на звездно кълбо,
от детска отдаденост
и чиста детска любов.