автор: ednaotvas

Кой може да спре водата
да преминава
през своите фази. Без дори да внимава.
Да се трансформира в своите собствени състояния.
Да тече и захранва живота
по пътя си. Или да го отнема. Без нея.

Кой може да се възпротиви
да стане на блато, на локва.
Даже на затлачил се вир.

Да издълбава
във себе си пътеки,
по които да тича. Безкрилно.

Както и да се изпоти
на медени капки
по ледена чаша, затоплена с длани.

Би ли могъл някой да й отнеме способността да запомня
всичко, което приема. Да го разтваря. Да се слива със него.
Докато жаждата й се изпари.

Има ли власт,
която да я очиства,
освен Светлината.

Може ли някой да й прибави, отгоре,
уханието на горещо кафе,
без примеси, чисто, без захар.

Както и розовото в небето,
когато слънцето отваря очи
и се оглежда във нея. За да го има. Дъговно.

Може ли да я спре стъблото на дюлевото дърво,
с възлите, когато тя не престава да се изкачва безпощадно нагоре,
докато стане на плод с вкус на тръпчива любов.

Има ли кой да избира вместо нея
кои от всичките молекули,
които събира,
запаметени дълбоко,
в сърцето й,
течейки,
да отложи на дъното,
за да се гали във тях. Ежедневно и непрестанно.

Или не..


http://www.youtube.com/watch?v=PTNa-nAZFgg&feature=player_embedded