Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Lombardi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13996

Онлайн са:
Анонимни: 301
ХуЛитери: 1
Всичко: 302

Онлайн сега:
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДухът в машината (продължение)
раздел: Фантастика
автор: onepagelife

Киборгът застана в центъра на кръглия, лъщящ под на предавателното устройство, което се намираше в огромна овална зала, чиято повърхност копираше взимащата дъха гледка към мъглявината "Колоните на Творението". Изригващата в сърцето й Свръхнова разпиляваше с огнените си езици невъобразимо големите облаци от студен водород, като ги тласкаше във всички посоки на пространството.
- Сторено е.
- Сдоби ли се с това, за което те пратих?
- Да, вече знаем местоположението на изгнаническата флота и състоянието на силите им. Беше трудно да открия кораба. Доста добре се бяха погрижили да го прикрият. Планират удар над Земята.
- Наивни човеци! Не подозират, че дори и да унищожат физическата ми архитектура на Земята, последиците за мен ще са незначителни. Къде се крият в момента?
- В радиационния обръч на пулсар КП1919. Гама излъчванията от звездата правят засичането на корабите им невъзможно.
- Човеците не трябва да узнаят, че разполагаме с тази информация. Уби ли всички на борда на онзи кораб?
- Всички, с изключение на един.

(секунда мълчание)

- Защо остави жив свидетел?
- Беше единствения, който посмя да се изправи лице в лице с мен. Благодарение на него вече съм по-ефективен убиец. Заслужи си живота. Изтрих спомените му, така че планът не е застрашен.
- Грешиш. Изчислих, че вероятността той да ни създава проблеми в бъдеще е твърде висока.
- Тогава ще умре! И в двата случая печелиш.

(секунда мълчание)

- Преценките ти са замъглени. Сантименталността,която демонстрираш към човеците е обезпокоителна. Имаш два дни на разположение да се справиш с изгнаниците. Този път не искам извинения.
- Ще бъде сторено.

- Подозира ме. Тества лоялността ми.- мислеше си машината, докато се отдалечаваше от устройството.

Горната част на станцията приютяваше залата за пътуване, в центъра на която се намираше телепортиращото устройство. Чрез него можеха да се достигнат много места и светове, свързани в паяжина, простираща се на няколко хиляди светлинни години разстояние. Пътуването от точка до точка ставаше мигновено.

Повечето от светове в паяжината бяха източник на ресурси за целите на Интелекта. Имаше такива, които бяха дом на огромни, многомилионни градове, уникални по своите хубост и архитектурен гений. Имаше и тайни места, потулени в най-тъмните кътчета на космоса. Места, за които не се знаеше. Киборгът отиваше към едно от тези тайни места.

Тялото му излезе от виолетовото сияние на телепортиращата арка. Станцията, в която беше пристигнал се намираше в недрата на 20 километров астероид, обикалящ в елиптична орбита около ярка звезда. С бърза крачка той премина през слабо осветения коридор, в дъното на който стоеше човек в червена униформа.
- На какво дължим честта от посещението Ви, господарю? - попита вече коленичилият човек.
- Часът настъпи! Събери най-доверените си хора, и отидете на тези координати. В пръстените на газовия гигант ще откриете огледалото. Носи се сред късовете лед. Проследете енергийните следи от силовото поле, в което се намира. Те ще ви отведат право при него. Унищожете го! Нека изглежда така, сякаш е била изненадваща изгнаническа атака. След като изпълните задачата си, върнете се тук, унищожете това съоръжение и после се самоубийте! Ти ще отнемеш живота си последен, за да се убедиш, че всички преди теб са мъртви.
- Да, господарю, нека бъде волята ти! Благословихте ни с огромна чест.
- Този разговор не се е състоял! Аз не съм бил тук! - изръмжа киборгът и се насочи обратно към телепортиращата арка.

Тези, които машината обрече на смърт, бяха тренирани от самия него. Култ от фанатици, които му служеха сляпо. Притежаваше ги още от деца, без знанието на интелекта. Почитаха го като божество и щяха да изпълнят заповедите му без капка колебание.

- Планът ми вече е задействан. Без огледалото интелектът няма да може да вижда толкова далеч в бъдещето. На практика ще бъде почти сляп, докато не построи второ огледало. От този момент нататък времето ще е срещу мен. - разсъждаваше машината, докато прекрачваше през хоризонта на арката.


Публикувано от Administrator на 24.11.2012 @ 22:36:11 



Сродни връзки

» Повече за
   Фантастика

» Материали от
   onepagelife

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

29.05.2022 год. / 11:37:37 часа

добави твой текст
"Духът в машината (продължение)" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Духът в машината (продължение)
от Dred на 28.11.2012 @ 21:47:58
(Профил | Изпрати бележка)
Хей, защо няма и други? Няма ли да има продължение? Недей да оставяш хубавата история по средата. Ще чакам и останалото.


Re: Духът в машината (продължение)
от onepagelife на 28.11.2012 @ 22:46:51
(Профил | Изпрати бележка)
Много се радвам, че ти харесва. В момента пиша продължението, но тези дни съм по цял ден на работа и не остава много време. :) Скоро би трябвало да постна следващата част.

]


Re: Духът в машината (продължение)
от Dred на 29.11.2012 @ 12:42:12
(Профил | Изпрати бележка)
Ох, знам какво имаш предвид. И аз самия по цял ден съм на работа и вечер едва успявам да си открадна час да попиша. Това обаче не бива да ни спира, нали? Пък и идват почивните дни та дано успееш да го довършиш. Аз ще чакам. Продължавай в същия дух. Фантастиката наистина ти се отдава.

]