автор: Ray_Jay

Обичам да обичам!
Обичта това е нещо невероятно.Но сивото ежедневие в доста голям % от случаите я погубва.Защо трябва да мия чинии,когато искам да се любя?Искам да те усещам.Имам нужда от теб!От твоето тяло,от твоите горещи,влажни целувки.Имам нужда от интелект и страст,нежност...
Погубващо е да обичаш истински,но още по-погубващо е никога да не си го изживял това усещане.Да се любиш на капака на нечия кола посред нощ.Да пътуваш с 260 километра за никъде.Но въпреки това да си щастлив.Да се чувстваш добре от това,че сърцето ти бие и можеш да дишаш.Да си способен да съществуваш във физическо тяло,чисто да обичаш,да се радваш на дъжда и снега като мъничко дете-всичко това е нещо,за което би могъл да си благодарен.Може би,когато ни е най-трудно,когато сме готови да сложим край на живота си е нужно да си спомним всичко онова,което имаме,а рядко сме способни да ценим истински."Едва чак като загубиш нещо,чак тогава можеш да го оцениш"-Колко истина има в тези думи,но и колко тъга...Печал!Тъжно е,че,докато имаме всичко си мислим,че нямаме нищо и обратното.Непостоянството на човешкото същество е безгранично,но и факта,че му е по-лесно да страда,да се мъчи,да го боли,отколкото да е истински добре и щастливо,задоволено.