* • ♫ ♫ ♫ • *
Тъжнее в мен, но някак благоносно,
дантелена мъглица ме обвива.
В следобедна лежернинка сънлива
усмивкова всенежност ме докосва.
Уютно е, макар да сещам студ, но-
разливам се, в пролуките протичам,
в безвремие се сливам с път лиричен.
Да спазвам траектория е трудно
на чувствата по уличката стръмна.
Ръми. Ветрец косиците ми рошва.
С усещане за теб се леканощвам.
И искам да си тук, ако осъмна.
милена белчева