автор: DeniDeniDen

Любовта почука на моята врата,
отворих . . . и тя нежно ме изцапа
със цветните си капки . . .
С погнуса се избърсах
и затръшнах вратата пред нея!
Защо ми е? Какво ми дава тя?
Не искам да мечтая!
Не искам да копнея!
Не искам да жадувам!

Да мечтая за него? . . .на сън и наяве...
Да кoпнея за него? . . .за погледът му топъл...
Да жадувам за него? . . .за топлите му ласки...
глуха и сляпа за всичко друго...

Но цветните капки, попиха в плътта ми
и жизненият сок се разля в тялото ми,
и нежността, и топлината, и любовта
покориха духа ми,подчиниха гордостта ми,
завладяха сетивата ми . . .
И аз се предадох на щастието,
позволих си да се усмихна
доволна от живота . . .