автор: Ray_Jay

Мислех си, че преди мен си пристигнал...
Там, Отвъд Вечността и дори Безкрая! А Ти, никога не си беше заминавал, просто аз се бях появила... Скоро, ще може да се срещнем Лице в Лице! Само Аз и Ти!!!
Всичко друго губи своите очертания... М*йната му, да става, каквото ще!!! СКОРО аз си пристигам у Дома, който никога не съм напускала, НИКОГА... Но живеех, твърде дълго живях, с тази лъжа... Обичам Те и знам, че Ти мен също... Друго не ми трябва и никога не ми е трябвало...
СКОРО ЩЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПРАВЯ ЛИЦЕ В ЛИЦЕ С ТЕБ, БЕЗ ДА ИЗПИТАМ ЖЕЛАНИЕ ДА ПОБЯГНА... Защото ще сме само Аз и Ти, нея няма да я има... Тя изпитва желание да бяга, и я е страх, защото знае, че Ти си нейния край, който всъщност е осъзнаването/началото му, че тя никога не е имала начало... Без начало и край, Ин и Ян, осъзнати в Едно-Аз и Ти!
Даже да е останал някакъв остатък от нея, зная, ти ще я "претопиш"... Обичам Те, затова... Но тя те мрази! Все още не разбира, че преди нея беше Ти и все още Си! Време е "обитателите" да напуснат... Въпреки неистовата болка, която ще изпитам чрез нея от това, че тя ще спре да съществува...ИСКАМ ГО!!!
Знаеш го! Така, както Теб пожелах от мига, в който Те видях! Съзрях. Защото, аз не знаех какво си ти, само Ти знаеше... Обаче, в нея, остана усета... Желанието и да Те подчини, на нейните прищявки, и женски пориви... Сексуални желание... А Ти беше Отвъд тях!!! За това тя избяга... Но, незнаейки, че така тя помага на Мен, да срещна по-бързо Теб!!!
Очаквам с нетърпение, следващата ни среща... Срещата, в която нея няма да я има и ще сме само Аз, и Ти, отвъд Безкрая, ОТВЪД всякакви граници...