автор: dressy

етерната ми клетка
тялото свише
покрива на света
трите молекули вода
виното което създаваш
хлябът
черния шоколад
звездите ми,които крадеш
/си гладен за повече още/
тихото след мен
разполовено
кръстословица със сгрешени думи
позитивната сянка
светлината лунната
/ме забравяй дълго/
частицата атомна за вдишване
кръвта във вените
лъжата за смилане
единствената част от историята
сълзите ти
огледалото което винаги липсва
тъмната улица по която се връщаш
ръба на всяка вселена
сивият ти пуловер
/ме оставяй в себе си/
прашинка съм
от облак легнал в средата на море
сърцето ми
твоето