автор: Albatros

Тук се дотътриха рунтави облаци –
сиви панели небето реди.
Сякаш в обрани от кумани гробници,
вятърът хърка с продрани гърди.

Чайките млъкнаха – чорлави, черни –
сякаш вдовици на соаре.
А пък морето се сгърчи на черги –
плакне, простира – и пак ги пере.

Даже луната – залутана лодчица –
нейде в небето крепи се едва.
Няма жени – и високите токчета
тракат във твоята празна глава.

Цял живот караш на гола надеждица,
ама пък всички ти викат: – Блазе!
Вино, тютюн и торба сухоежбина –
май че това е, което си взе.

Нощите сякаш с коноп са напушени –
песен подхванеш ли, грохва на стон.
Хайде, поете! Обирай си крушите! –
в зимата – твой санитарен сезон.