автор: angar

Аз си имам малка внучка,
най-добра от всички!
Ние с нея много често
правим си шегички.

Една вечер аз ѝ кàзах:

- Внучке, погледни!
Тази вечер на небето
светят две луни!

Всеки знае, че луната
има и сестра.
Тя на гости, да се видят
с нея, е дошла.

Била женена сестра ѝ
за планет - Плутон.
Много мъничка планета –
като един слон.

Но билò така студено
край този Плутон,
че тя светела над него
винаги в балтон.

- Но аз две луни не виждам!?

- Значи е дошла,
постояла е и после
си е отишла.
Виждаш ли ей там, далееече,
светеща следа,
сякаш е от опашата
бягаща звезда?

- Виждам! – внучката ми кàза, -
но не е звезда.
А е твойта опашата
глупава лъжа!

Колко умна внучка имам –
как съобразява!
Истините от шегите
мигом различава!