автор: roza1

Като чепка се рони животът..
и се трупа в бъчва от дни.
Първо сладък е, после завира
от измами, страст, от слани.

Прекипява и ни замайва -
да не виждаме пътя назад.
Да забравим, да търсим отново
доброто в пролетен злак.

Размечтава ни с нова надежда
и го пием често на екс...
Търсим рамо по-късно
да преминем през есента...

Ани Николова