автор: chocolate

Мислеше ли, че ще ти простя заради това, че си бил пиян?!
Че всъщност не си го искал, станало е случайно?!
Или си се почувствал точно в тази вечер много самотен и много отчаян,
и просто нея си срещнал в малкото си бягство от действителността?!

Мислиш ли, че ще ме трогнеш с безутешността от вината си?!
И с това, че виждам колко искрено е съжалението и разкаянието?!
Знам и колко трудно е да устоиш на съблазънта на предлагащите се тела и ласки.
Знам и колко брутално примамливо е всичко това в непланирани ситуации.

Мразя те, защото вярваш, че е било невинно и естествено в първичността си -
хора сме и нищо човешко не ни е прескачало досега, та това ли?!
И ти ли, нещастнико, се оставяш в този капан, осъзнай се -
няма нищо по-непростимо от подобни оправдания.

Поне да ми беше казал, че си я съжалил заради някакво измислено нещастие.
Че си видял в очите и нещо загадъчно, търсено отдавна.
Или че си открил в душата и нещо сродно, което аз нямам
и инстинктът ти най-неочаквано е поддал...

… Не можеш да изиграеш всичките роли на този свят -
не можеш да си и Отело, и Ромео, и Хамлет, и Дон Жуан, и Звярът.
Можеш да си добър само в една – с твоята маска.
Избери си я сам и се опитай да не прецакаш нещата.

Да ми беше признал, че я обичаш – това щях да простя.
Знам през какво е способна да премине една любов -
... и аз през немалко съм преминавала.
В пустинна жажда съм изгаряла...
Влудявали са ме необуздани страсти,
кръвта ми в един миг е кипвала и се е вледенявала...
Лутала съм се сред миражи пагубни...

Знам и мен какво ме очаква с такава любов като нашата.
Знам, че искаш нещата да останат по старому, но вече няма да е така.
… Само, като се кълнеш в любовта си към мен – накарай ме да ти повярвам.
Нататък – аз знам какво да правя.
И знам - какво и аз не трябва...

_______