автор: kasiana

(фентъзи)

         Еспора заспа спокойно в покоите си, с мисълта, че е затворила напълно Ритуалната зала за погледите на македонците.

         Но не беше така. Или поне не беше така за Александър, който предусети намерението на Повелителката, и в мига, в който тя вдигна ръка към кристалите, той успя със силата на мисълта си да хипнотизира всички присъстващи, и невидим за тях, застана в една от нишите край топлия извор.

         И чу целия разговор между Еспора и жрицата на Мада-Ра.

         „Каква ирония на съдбата! – едва не извика Александър, узнавайки истината – Олимпиада, която ненавижда Хефестион, мислейки, го за извънбрачен син на Филип Втори Македонски, е негова майка… А аз съм син на дворцовия лекар, който се оказа смятаният за изчезнал незнайно къде фараон на Египет – Нектанебо. Но и на обичната ми дойка Оксана, която му е съпруга…И сестра на кана на Дулорихите…Той пък е баща на Повелителката на небесните коне… Господи!”

         Великият мъж изведнъж осъзна лъжата, в която бе живял досега. Силна болка, каквато не бе изпитвал и от най-тежката рана, нанасяна му на бойното поле, прониза гърдите му в мига, в който узна, че по рождение не е цар на Македония… Не е наследник на гръцката култура, към която от дете ревностно се бе стремил да го причислят…

         Вглъбен в себе си, Александър не видя кога Еспора, девойките и жрицата на Мада-Ра бяха се оттеглили от Ритуалната зала…

         Бе останал сам. Сам, с огромния товар на истината, която като снежна лавина го бе затрупала, без да му остави честен изход от ситуацията…А нима имаше такъв?! Можеше ли да се изправи пред Хефестион и да му каже: „Знаеш ли, че ти, Приятелю – най-смелият, най-честният от моите генерали, си законният наследник на Филип ІІ-ри Македонски, защото не аз, а ти си негов син?

* * *

         Мислейки, че е сам, Александър по навик разсъждаваше на глас…И не видя как една сянка се отдели от съседната ниша и се отправи по коридора към покоите на Повелителката на небесните коне…Сянка, която имаше собственик…Собственик, чул всяка дума, изречена от него…

         Великият македонец се чувстваше омерзен…Бе възмутен от стореното му от Нектанебо…Мразеше го…Мразеше и себе си…

         Той, Александър, въплъщението на бог Амон-Ра, за пръв път не намираше вярната стратегия. Защото воюваше със себе си…С призраците на съвестта си…

         Застана над извора и се загледа в отражението си с погнуса…
         Искаше му се да се потопи в топлите му води, да се отпусне в тях като в митичната Лета и да забрави… Да забрави всичко… Всичко, което бе чул преди малко…Но не посмя дори с дъха си да докосне повърхността на свещените води, за да не ги оскверни…Обърна се към мястото, където предполагаше, че още стои Хефестион, и махна с ръка. Но генералът не беше там…

* * *

         Лек повей на въздуха в покоите на Еспора погали слуха ù. Някой, съвсем близо до нея, шепнеше нежно стихове:

Вода и огън сме, завинаги обречени
да бъдем слънце и роса…
О, спи, цветец, за другиго наречен –
твори в рода си чудеса…
Звездите ни, уви, се разминават…
Но нека да запомня този миг –
незаменим дори за бранна слава…
Прощавай, скъп, божествен лик…

         Жрицата отвори очи. Зад ефирната завеса стоеше Хефестион.
         Красивата Принцеса и бъдещ кан и колобър на Дулорихите стана, наметна се с дълга мантия и се приближи до него. От близката ниша прехвръкна сокол скитник и кацна на ръката ù.
         Тя подаде птицата на генерала.
         - Запомни го. – каза Повелителката – След битката за Согдианската скала, соколът ще долети при теб. Последвай го.
         Хефестион не отрони нито звук. Но от очите му струеше светлина, в която Еспора прочете страстния повик на душата му...И поруменя. Той докосна с устни връхчетата на нежните ù пръсти, върна ù сокола и се отправи към изхода на пещерата…
         - Ще те чакам! – прошепна жрицата след него…После взе късче папирус, написа нещо върху него, зави го на рулце, завърза го за дясното краче на птицата и я пусна да лети към владенията на баща си.

* * *
         Питър Соларис отвори очи. Какво означаваше този сън? Той беше различен от предишните… Но девойката беше същата…Повелителката...Беше ли дочакал нейния вестоносец – сокола скитник? Беше ли се върнал в покоите ù? Бе ли я любил? Или бе последвал Александър в мечтата му да стигне края на света?

МУЗИКА:

Кажете ù

Следва