автор: Marta

Времето ми е с чорапи
(от известно време).
Хвана студ, пък хвана яко,
(римата ми дреме).

Като хвана хитро стегна,
стиска и не пуска.
Пръстите му побеляха
и синеят устни.

Ведро вее леден вятър,
люля дървесата
и короните им рони,
свлича облеклата.

Вятър брули зрели дюли,
ябълки и круши,
брули, шмули, здраво жули -
червенеят Уши.


Вятърът се втурва бесен,
с улици препуска,
гледа всекиго да стресне
и във гръб те блъска.

Бута те те и те дотътря
право до вратата.
Значи вятър те прибира,
значи свой те смята!

Вкъщи топло ти се струва,
даже е горещо!
Вятърът не ти гостува,
гледай, как се сеща!

Вятър, казват - полза няма,
работата - вятър.
Вятър имах си голям
вчера за приятел.