автор: ladyinblack

Времето не се прибра навреме,
ненаситно до без дъх скитосва.
и събираното с дни прахосва.
Вятър му развяваше перчема,
пърлеше му слънчице нослето,
драскаше нозете му дерето...

Ето го-съдран му е чатала,
кръста му-разпасан и изстинал.
пука му, че го мори ангина...
Време е-какво му е на хала-
Устните му сини, а се плиска
все в морето, без хабер за риска...

Лумнаха звезди в небето ситни
къщата му в тъмното засвети,
чак тогава взе че се присети
да склопи очите любопитни,
в сън блажен за кратко да придреме-
че и за това е нужно време...

Рипна в тъмно, къс сухар си хрусна
и с очета още гуреливи,
еспадрилки турило дрипливи
в риболовна мисия се впусна.
Хвърли стръв в реката, уж дълбока,
ала хвана само два жабока.

Жар стъкми си, мигом ги излапа
и се юрна пак със сили нови
по гори, полета и дворове,
наклонило смешната си капа.
Спря да бъбри с де душици мерне-
всички като него безхаберни.

Пуста юнска лудост вироглава!
Юли-чайков плясък му се стори,
августовска треса го събори,
ей го на-септември отминава...
Просто му се чудя как не спря то
миг поне за отдих цяло лято.

Като него-тъй и аз се лутам
без надежда, график и посока
като нищо с двойка, знам за срока
ще съм пак засрамено-прочута...
Недоволни срещу мен ще скочат,
и за пример лош ще ме посочат.

Но какво-сезонът продължава
няма как на всички да се нравя
искам зрънце детство да оставя
до смъртта-каквато съм-такава!
Слънценосна, шеметна, сърдечна,
да оставя аз следа всевечна!

Времето не се прибра на време,
захладнява, рано се стъмнява-
то напук ли- все се забавлява!
И се моля-нека да ме вземе
на шезлонга с плодово мохито
и да ме разсмива дяволито.

В ласката му нежна да се сгуша,
гола да потръпвам изпод шала,
да безвремствам в сладостна омала,
залезната тишина да слушам...
И сама вълна- неукротима
да искря от радост, че ме има!

милена белчева

за "По стъпките на лятото"