Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 787
ХуЛитери: 1
Всичко: 788
Онлайн сега:
“ Върви по пътя на живота,
обсипан с рози...”
Къде е този път, обсипан с рози?
Не рози, а откършени бодли
забучват ме в кахърни коловози
и питам се – живея ли... или?...
Под кулите ми – пясъци подвижни,
над кулите – притворна синева,
прахосвам време в мигове безгрижни,
в примамки от любов (на чернова).
Наивността си плащам и за жалост -
защо на мен се случва... и сега?
Окайвам се и хуля в грях и с ярост
Съдбата, че посочи ме с ръка.
Съдбата ли? – река е тя, аз – пясък -
затлачва ме под чужд и стръмен бряг.
И как оттам да продължа нататък?
Ако крила поникнат – зная как.
Вълшебствата се случват, но на други,
за моя милост все не иде ред.
Ловджийка по неволя, чакам слуки...
...Не рози ми желайте, а късмет.
