автор: Ranobudniche

А някога мечтаех да порасна...
Тъй хубава изглеждаше ми мама -
с полите дълги, с вишневите устни,
с коса на кок или без ред разпусната.
Катерех тайно нейните обувки,
зад шкафа криех белите си джуфки.
Обличах скришом балните й рокли
и къдри виех в непокорни букли...
И мигом, в приказка унесена,
превръщах Пепеляшка във принцеса.

И мина пролет, после лято, есен,
и сняг в косите зимата донесе...
Току преди назад да се обърна,
мечтата моя детска май се сбъдна...

А някога мечтаех да порасна
Сега мечтая за мечти и... пасти :-)