автор: lightgreen

Имаше един момент,
в който малко исках да ме целуне,
но той е повече проклятие,
отколкото приятел.

И няма как
да не искаш да те целуват,
когато си на прозорец на мансарда
в центъра на София,
под теб виси светлината на всички панелки.

Няма как да не искаш
да те прегърнат,
когато клетките ти са попили от есенен студ,
когато епителната ти тъкан мирише на влага.

***
Не знам дали съм го искала,
защото устните ми са напукани от студ
или от нецелуване.