автор: Anych

Тази нощ щом небето затвори очи
и под облак завити звездите се скрият;
в безтегловна прегръдка със теб ще мълчим -
всеки миг да превърнем във наша магия.

Ще се вслушваме в шепота вятърен тих
и в безмълвния стон на душите ни в мрака.
Силуети, преплетени в лунен триптих,
ще изгарят във огън – жадуван и чакан.

Ще рисуваме с дъх по стъклото следи –
отпечатък от мойто и твоето име.
И ще слеем в едно и сега и преди;
ще изтляваме бавно, до болка раними…

Утре пак ще сме с тебе далеч един с друг.
Разделени по своя си път ще поемем.
Ала тя ще остане завинаги тук –
Любовта – като строфа от стара поема.

Ще я има – във ромон на буйна река;
озаряваща здрача в изгряла Зорница;
тихо тръпнеща в клони на млада леска,
неугасваща, скрита във мойте зеници…