автор: tiana

Природата усмивката смени -
бе хладна и скърбеше,
остана мълчалива цели дни -
тъй безутешна беше.
Отслабваше любимото ѝ слънце-
оставаше без сила,
стопяваше се там зад хоризонта-
тя гледаше унила.
Затича се, опита да го хване-
високо в планината,
ала намери само голи клони
и шума във тревата.
Заплака с най-горещите сълзи-
горещи като лава,
където минат с мъка и тъга-
там нищо не остава.
Убежище потърсиха в скалите-
затихващите вопли,
отиде си любимото ѝ слънце-
кой ще я затопли...