Вечерях кифла. За десерт – геврек.
И днес изсърбах своята попара.
А после си примъкнах стар дюшек –
да спя в тунела на Централна гара.
Денят бе като всички други – лош.
Дано нощта не бъде тъй зловеща –
замръкне ли човек в такава нощ,
не може боб да различи от леща.
Единствено от белите петна
във моя мозък малко ми присветна –
и влезе ти – Безсмъртната Жена!
И столицата стана по-кокетна.
По-хубава от картичка в такси
с девойчица, полегнала на плажа! –
безмълвно гледах твоите коси
и исках нещо топло да ти кажа.
Не знам дали видение не бе?
Нима съм те измислил из делири?
Ти ми донесе слънце и небе.
Ех, де да бе дошла и с две-три бири!
Но... ме събуди първият трамвай.
Къде ли днес денят ще ме подкара?
Не знам... но но вече знам, че има Рай! –
със теб – в тунела на Централна гара.