автор: Kanegan

Влага и мъгла се стелят в долините. Пелена от невидим прах, крие сенки на дървета, пълзи по поляните. Студът е изсушил въздуха, нападалата шума е застлала мокър килим върху земята, зъзнеща от студ. Оголяло дърво без листа на хълма безстрастно спи като осиротяло дете, а луната се мярка през силуета му; огнено-портокалената й жар сякаш иска да изпепели всичко.
Оживява извънземен пуст пейзаж облечен в мистика. Дочуват се странни шумове, а влагата прониква дълбоко в душата.Единствена ярка звезда напомня за самотна душа от Вселената, искрица от далечния Космос.Магия е ноемврийската вечерна тишина, сляла се с усещането за Божественото.Дали се крие в тъжните вечерни осанки на дърветата, оголели и осиротели без листа;в сянката на улична котка, криеща се на завет, в топлия дъх на устните ти, който се слива с мъглата.Природна тайна, нощта е тъжна, дълга, студена.Усеща се идващата зима, бавна, настъпателна, безвъзвратния ход на времето, всичко е толкова тихо, неземно красиво, като Божествена топлина и любов.