автор: perun

Дано не се окажа лош пророк,
но се надявам с трансцендентен скок
наскоро в друго измерение да мина,
а този грешен свят да е трамплина
по пътя ми накъм възбог.

И висините ще щурмувам с мощен тласък,
ще разпростирам ширини с гръмовен трясък,
но ще постигна връхната си кота
/непостижимия ми идеал – дотук! – в живота/,
обсипана с безсмъртен блясък…

…Отдясно на престола Господен да седна,
и взора си на Господния да облегна,
за да провидя истината свята
за мъката, вирееща из необята,
под мантията на тъмата непрогледна;

за да замеря с рупор всички тежки
измами, болести, падения и грешки
на вечно страдащите божи твари
/от Там – та чак!... до родното Крушари/
по техните следи горещи…

* * *

Но се пораждат в мен въпрос подир въпрос:
„Кога ще бъде срещата ми със Христос?
Защо ли точно мене е нарочила съдбата
да съм трибуна на несрета необятна?
И… свиква ли се с мъката като с приятен гост?!”