автор: victo

Чувствата заплетени
на непознат за мене възел
се мятат бясно между
две луни. Дали е ''писано''
или е просто станало, не знам,
но някъде дълбоко ме боли...

Защо се случи с мен
и то по пълнолуние
това безкрайно лутане
под ахроматичната дъга
на чувствата така завързани
с привкус на тъга...

Врата не си оставих
да избягам даже-
на кладата безкрайно
ще горя. А може би
го искам подсъзнателно,
това не ще да разбера.

Но топли ме мисъл една,
че с две лица е моята Луна-
искам да открия непознатата
страна...