автор: michi-san

Тренирам мълчание.
Тренирам усилено, усърдно, усамотено,
защото всичко друго е
патетично и разбираемо -
като епитафия.
Най-трудно се повдига милиграм тишина.
Тя е на границата между
лъжата и вярата.
Тренирам мълчание,
а боксовата круша ми е като махало -
озъбване... беззъбие...
"Нокаут!"... "Наздраве!"...
И тишината си има тяло
армирано с четири въжета.
Гонгът угодно отмерва голотата му...
първи, втори, трети рунд...
Край!
Забравата е съразмерна с обичта.
Тренирам усърдно мълчание,
а рингът ми отеснява до...
сърдоусое.