Днес съм заета - наторявам бодлите си -
трябва да си нахраня чудовищата.
Трябва да сритам душата си в ъгъла
и да не й позволявам да проси.
Трябва да скъсам опашката на надеждата -
еднакво е всяко никъде.
Да забравя за просякинята в ъгъла.
Да се науча да дишам.
Да застана прeд огледалото.
И непременно да му намеря погледа.
Да построя дете, да отгледам къща.
Да почистя пода от охлюви.
Да изроня мазилката от натрапени истини -
да останат по кожа и рани дните ми.
Да вдигна прага си на болка до покрива.
И през цялото време - да се усмихвам.