автор: 4erGologan

Бавно обикаля из полята
и по пътя сее вред позлата.
С облачета пухкави играе –
хич не бърза. Ту се замотае
при баирче, легнало на припек,
ту на сянка в долчинка изприпка.
Нищо, че отдавна уж е есен.
То си знае неговата песен
и докато може, ще я пее.
Рано му е още да немее
Слънчо щом така приятно гали.
И едно се чудя – до кога ли
ще му казват „сиромашко лято”,
като виж го – грее цяло в злато!