автор: ATOM

И плаша се, че иде жътва скоро,
а аз не помня колко съм посял –
един човек, измежду други хора,
поискал рано бащиния дял.

Но знам, че наследеното имане
най-безрасъдно тук употребих
и никакво богатство не остана -
дори да вложа в дребния си стих.

Окаян, разорен, сега слугувам
в далечни и безпочвени земи,
трудът ми непосилен ми се струва
и моя глад за плодове сломи.

А как бих искал пак да се завърна
към родния си, другоплоден кът.
И с бащина любов да ме прегърне
Отца ми, но към Него няма път.

Към него няма път. Навярно прав съм.
Защото влизам в стария си храм.
Но щом изгоня гълъбопродавците,
ще дойде Той и нов ще вдигне сам.


* от 23.05.2010 г. - director`s cut :)